Историята на едно дете, което не спира да се бори и дава кураж само на себе си и на родителите си. Пореднта история разказваща за добри хора, лоша болест и безисходицата на едно семейство избрало да покаже на детето си, че няма невъзможни неща. Добре дошли в света на Божидар, бъдете гости и оставете част от себе си, отворете сърцето си, подайте ръка. Боби Ви благодари!
Translate
Молбата на Божидар
Аз съм Божидар на 16 години, създадохме този блог, за да може повече хора да разберат за мен и моето заболяване.
Обичам да излизам с приятели, обичам футбола, обичам семейството си и като цяло живота, дори и училището.
Но от всичко, което обичам най-много обичам да съм здрав, а не съм съвсем. Имам имунно заболяване - Увеит, губя зрението си ако не ми се правят процедури. Така наречената имунна терапия в Мюнхен, това за повече от 6 години е единственото лечение, което ми даде надежда, че ще виждам света около мен и всичко, което харесвам, а и не харесвам, но това е красотата. :)
Увеита е болест малко позната в България и без адекватно лечение в държавата ни и когато открихме терапията в Мюнхен в клиниката на др. Клер и след всяка терапия ме преглежда моята любима очна лекарка др. Димитрова в София и като видя резулатите съм щастлив, това е надежда.
В началото не беше лесно, но фонда за лечение на деца в чужбина ни помагаше и можехме да правим терапиите и да пътуваме до Мюнхен, но от доста време на сам моите родители се справят сами, а е много трудно, за жалост това вече е непосилна задача за семейството ми. Заради това създадохме този блог, защото знам, че има добри хора, които ще ми помогнат, ще ми подадат ръка и ще мога да ходя на терапии. Не моля за пари, за да съм щастлив, парите не носят щастие, а само може би спокойствие както казва мама.
Аз ще Ви помоля за съпричастност, за едно отворено сърце, споделяйте блога ми и само ако имате възможност и желание тогава ви моля за финансова подкрепа.
Аз съм Божидар и моята кратка история как започна всичко е изложена в блога и всеки може да я прочете.
Желая здраве и щастие на всички, по -ценно от тези две неща, за малкото си години, още не съм открил.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар